Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ е основана през 1968 г. под името Техникум по слаботокова електротехника (ТСЕ). През 1990 г. техникумът официално приема за свой патрон Джон Атанасов. Любопитен факт е, че самият Джон Атанасов дава личното си съгласие за това по време на последното си посещение в България.
През 2003 г., в съответствие с промените в закона за образованието, техникумът е преобразуван в Софийска професионална гимназия по електроника (СПГЕ). Всяка година училището отбелязва своя патронен празник на 4 октомври в чест на раждането на Джон Атанасов на тази дата и световния ден на информационното общество в България.
Базата на гимназията разполага с модерно обордувани професионални кабинети, STEM център, компютърни зали за обучение по хардуер и софтуер, слаботокови лаборатории по електроника и работилница за ВЕИ инсталации.
Училището има своя собствена мрежова академия „CISCO“ под шапката на Българската академия на мрежовите академии (БАМА), където нашите ученици се обучават безплатно за придобиване на международни признати CISCO сертификати.
Системно провеждаме квалификационни курсове за обучение по фотоволтаици, солартермични системи, съоръжения за производство на енергия от биомаса, термопомпи. До момента сме сертифицирали 170 инсталатори.
Патрон на гимназията
Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903, на няколко мили западно от град Хамилтън, Ню Йорк. Баща му – Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, Ямболска област. Неговите родители загиват в Априлското въстание. През 1889, 13 годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с чичо си. Майката на Джон Атанасов се казва Ива Лусена Пърди (Iva Lucena Purdy), учителка по математика. Джон младши е първото от 9-те деца на Ива и Иван. В Брюстър, щата Флорида, Джон Атанасов младши завършва училище. Семейството на Джон се премества в Стара Чикора, Флорида преди да влезе в гимназия. Там той завършва средния курс за две години, с отличие по математика и природознание. Тогава вече е решил, че иска да стане физик. През 1921 г. Джон влиза в През 1936 г. е последният му опит да конструира малък аналогов калкулатор. Заедно с Глен Мърфи, който тогава бил атомен физик в университета на Айова, те създават „Лапласиометър“, машина използвана от тях за анализиране на геометрични повърхности. Тя обаче притежава същия недостатък, както и всички аналогови изчислителни машини – неточността. От 1939 до 1941 Атанасов работи заедно със студента по електро-инженерство и свой добър приятел Клифърд Е. Бери. Те подобряват ABC, Атанасов-Бери-Компютър, както е наречен по-късно. За съжаление, когато САЩ се включва във Втората световна война, на 7 декември 1941, работата върху компютъра спира. Въпреки, че университета на Айова е наел чикагския адвокат по патентно право Р.Трекслър, ABC не бил патентован…
Гейнсвилския университет в щата Флорида, но със специалност елктро-инженерство, защото най-силно желаната от него специалност не била застъпена в учебния план на Гейнсвилксия университет. Междувременно започва да се интересува от електроника и продължава с висша математика. Атанасов получава бакалавърската си степен по елктро-инженерство през 1925 г с отличие, след което започва да преподава в Щатския колеж на Айова. Всъщност това не е единственото предложение, което получава – поканен е от много университети, включително Харвардския, но избира колежа на Айова,защото от там получава първата оферта и заради добрата репутация в инженерните и научни специалности на колежа на Айова.През юни 1926 г. Джон Атанасов получава учителската си степен по математика в Айова, където е нает за преподавател. Оженва се за Лура Мийкс, след около година се ражда първото от трите им деца – Елзи. Останалите са Джоан и Джон Атанасов III. Когато дъщеря им навършва 1 годинка, младото семейство се премества в Мадисън, Уисконсин, където Джон е приет за докторант. Неговата дисертация „Диелектричната константа на хелия“ е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморителните часове пред механичния калкулатор „Монро“ накарали младия учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз компютър. В края на 1930 г. Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова. Високите му познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио-електроника. След като изпитва много математически устройства, достъпни през онова време, Атанасов заключава че те попадат в две категории – аналогови и цифрови. Всъщност терминът „цифров“ бил използван доста по-късно, Атанасов противопоставил аналоговите машини на „същинските изчислителни машини“.
През септември 1939 Атанасов напуска Амес, Айова и щата Айова заради работа във военно-морската оръдейна лаборатория във Вашингтон (Клифърд Бери също е извикан да работи върху военни разработки в Калифорния). Атанасов работил като завеждащ проект за създаване на изчислителна машина за Военно-морските сили на САЩ. По същото време, той е привлечен да участва в първият атомен опит в Тихия океан – проект който много допадал на Атанасов. През 1948, при едно от първите му завръщания в Амес, Джон бил изненадан и разочарован от новината, че Атанасов-Бери-Компютър е бил преместен от сградата на физическия факултет и след това разглобен. Нито той, нито Клифърд Бери са били уведомени, че компютъра е щял да бъде разрушен… Спасени били само няколко части от него. След дълго боледуване, Атанасов умира от удар на 15 юни 1995 в дома си в Мериленд.
